Печат
Посещения: 744

 За да постигнем разбиране и контрол над мисловния процес трябва да се спуснем в дълбоките слоеве на ума. Затова ни помага науката за мантра.

Мантрата не е име на божество или някоя личност. Не е свещена дума или част от песнопение. Мантрата не е свещена или пък инструмент за концентрация.

Звуците които чуваме или възпроизвеждаме, създават резонансни вълни в дълбините и повърхността на ума. Тези вълни имат различни форми, познати като мандали, които достигат до най-дълбоките места в ума. Когато хвърлим камъче във водата се създават кръгове и вълни. Ако направим моментна снимка, ще проследим мястото където камъкът е навлязъл във водата.

Процесът с мантрата е подобен. Първо фокусираме ума си във върха на носа или друга точка. Това е много важно, защото докато очните ябълки се движат, това се отразява на мозъчните вълни и съзнанието е нестабилно. Затова очите трябва да са напълно неподвижни. Това първо. Второ, носът (върха на носа) е директно свързан с перинеума, мястото на един от най-важните центрове в тялото - муладхара чакра. Когато се концентрираме там се изпращат импулси и към перинеума.

След концентрацията в носа осъзнаваме дъха, естествения дъх с честота около 15 вдишвания-издишвания в минута. Дишането се наблюдава във върха на носа и в ноздрите. След това синхронизираме нашата мантра с ествествения поток на дъха, едно повторение с вдишване и едно с издишване, или повече повторения с вдишване и издишване. Това зависи както от дължината на нашата мантра, така и от личния избор... (следва продължение).

Извадка от Йога Вакя на Свами Сатянанда